Защо психичното здраве на момчетата заслужава внимание
Разбирането за психичното здраве изисква внимание към това как различните групи изпитват дистрес, изразяват трудности и получават подкрепа. Вместо да приемат, че всички ученици имат едни и същи нужди, образователните специалисти трябва да задават въпроси и да слушат.
Според оценките на Световната здравна организация, публикувани през 2025 г., отнасящи се до 2021 г., световният процент на самоубийства, стандартизиран по възраст , е бил повече от два пъти по-висок сред мъжете, отколкото сред жените: 12,3 в сравнение с 5,6 смъртни случая на 100 000. Евростат (2026 г.) съобщава, че мъжете са представлявали 76,4% от 48 370 смъртни случая от самоубийство, регистрирани в ЕС през 2023 г. Тези данни обхващат всички възрастови групи, не само момчетата, и не обясняват индивидуалния опит. Въпреки това те подчертават важността на разбирането на бариерите пред подкрепата.
Изследванията показват, че спазването на традиционните мъжки норми може да повлияе на начина, по който мъжете преживяват и изразяват дистрес, и дали търсят помощ (Seidler et al., 2016). Това не означава, че всички момчета реагират по един и същи начин. Означава, че очакванията, свързани с пола, могат да оформят това, което те чувстват способни да изразят, и дали искането на подкрепа изглежда приемливо.
Как очакванията, свързани с пола, могат да обезкуражат търсенето на помощ
Послания като „Момчетата не плачат“ или „Бъди мъж“ подсказват, че момчетата трябва да бъдат силни, независими и емоционално контролирани. Силата и независимостта не са проблеми сами по себе си; трудностите възникват, когато означават никога да не се проявява уязвимост или винаги да се справяш сам. Молбата за помощ може да се почувства неудобно, да застраши чувството за независимост на момчето или да го изложи на осъждане.
Тези очаквания се усвояват чрез взаимоотношения, културни послания и ежедневни взаимодействия, особено през детството и юношеството. Те не са нито неизбежни, нито единствените начини да бъдеш момче. Училищата могат да оспорят ограничителните норми, без да стигматизират мъжествеността, като същевременно създават пространство за различни изрази на емоции и начини за търсене на подкрепа.
Отвъд пола: разпознаване на дистрес и доверие в подкрепата
Бариерите включват също трудности при разпознаване на дистрес, несигурност относно наличните услуги и опасения относно личния живот или негативни реакции. Някои момчета могат да изразят трудности чрез раздразнителност, абстиненция, употреба на алкохол или промени в поведението, вместо изрично да опишат тъга или тревожност. Тези признаци не са специфични за момчетата и не установяват диагноза. Фокусирането само върху поведението обаче може да прикрие трудностите, които стоят зад него.
Младите хора може да се затрудняват да назоват преживяванията си, да преценят кога е необходима подкрепа или да се доверят, че възрастните ще ги разберат. Приятели, семейство и учители може да са достъпни, но една връзка не означава автоматично, че се чувстват сигурни. Следователно предизвикателството не е просто да се „накарат момчетата да говорят“, а да се създадат условия, в които те могат да разпознаят стреса, да съобщят за нуждите си и да получат подходяща помощ (Sheikh et al., 2025).
Как образователните специалисти могат да помогнат при търсенето на помощ
Търсенето на помощ трябва да бъде позната, практична и приета част от училищния живот. Следните подходи обединяват ежедневната образователна практика и ясните пътища за подкрепа.
1. Поставете под въпрос ограничителните полови норми. Обсъдете очаквания като „момчетата винаги трябва да бъдат силни“ или „момчетата трябва да решават проблемите сами“ и проучете тяхното влияние върху благосъстоянието. Избягвайте да приемате, че всички момчета споделят тези вярвания или че самата мъжественост е вредна. Оставете място за уязвимост, грижа и различни начини да бъдеш момче.
2. Преосмислете търсенето на помощ, без да го превръщате в още едно изпитание. Признаването на трудността и приемането на подкрепа могат да се разглеждат като изрази на смелост и отговорност. Момчетата обаче не бива да доказват силата си, за да заслужат помощ: нуждата от подкрепа е достатъчна.
3. Направете психичното здраве част от ежедневното обучение. Включете подходящи за възрастта разговори за емоциите, стреса и благополучието в рутинните дейности, вместо да ги разглеждате само по време на кризи. Тези дискусии трябва да са от значение за всички ученици, а не да се представят като проблем, засягащ само момчетата.
4. Изграждане на емоционална грамотност и обяснение на наличната подкрепа. Помогнете на учениците да идентифицират емоциите и да забелязват постоянни промени в настроението, тревожност, отдръпване или раздразнителност, без да насърчавате самодиагностицирането или диагностицирането от страна на връстниците. Обяснете кой може да помогне в училище и извън него и как да се свържете с него.
5. Използвайте разнообразни и разбираеми модели за подражание. Споделяйте истории на момчета и мъже, които са преживели трудности и са потърсили подкрепа. Включвайте хора от различни възрасти, произход и опит, като същевременно избягвате внушението, че една история представлява всички или че всички ученици трябва да търсят помощ по един и същи начин.
6. Предоставете практична и достъпна информация. Използвайте картички за контакт, плакати, илюстрирани истории или QR кодове, за да отговорите на четири въпроса: С кого мога да говоря? Къде мога да отида? Как мога да започна разговора? Какво се случва след това? Уверете се, че езикът и форматите отразяват различните идентичности, културен произход и нужди от подкрепа.
7. Предложете начини за упражняване на молба за помощ с ниски нива на напрежение. Използвайте хипотетични сценарии, анонимни въпроси и начини за започване на разговор, без да изисквате лично разкриване. Учениците могат да се упражнят да казват: „Напоследък не се чувствам добре. Можем ли да поговорим?“ Предлагайте разговори на четири очи, когато е възможно; достъпът до подкрепа не трябва да зависи от говорене пред връстници.
8. Действайте като мост към подходяща грижа. Слушайте с уважение, приемайте притесненията сериозно и обяснявайте поверителността и нейните ограничения. Обсъждайте следващите стъпки с ученика, когато е възможно, и следвайте процедурите за предпазване и насочване. Педагогическите специалисти не трябва да диагностицират състояния, а от връстниците си не трябва да се очаква сами да оценяват риска или да управляват дистрес на друг ученик.
9. Включете учениците в разработването на училищни инициативи. Оценката трябва да отчита не само нагласите, но и дали учениците знаят към кого да се обърнат, разбират как да получат помощ и могат ли да я получат, когато е необходимо.
Превръщане на благосъстоянието в приоритет за цялото училище
Не се очаква от специалистите по образование да заместят специализираните грижи. Тяхната роля е да създават безопасна, приобщаваща учебна среда, която помага на учениците да разпознават дистрес, да съобщават за своите нужди и да получават подходяща подкрепа. Това включва разбиране как очакванията за пола могат да повлияят на реакциите на момчетата към емоционални трудности.
Ежедневните взаимодействия са важни. Възрастните могат да подсилят идеята, че момчетата трябва да се справят сами, или да покажат чрез уважителни отговори, че уязвимостта и молбата за помощ са приемливи. Подкрепата също трябва да бъде разбираема, приветлива и надеждна, с ясна информация за достъпа, поверителността и какво се случва след това.
Тази работа не може да зависи от отделни учители или изолирани дейности. Училищните политики, рутини и взаимоотношения трябва да поставят социалното и емоционалното благополучие в центъра на образователните приоритети, подкрепено от сътрудничество в цялата училищна общност и връзки с подходящи услуги. Подходът, обхващащ цялото училище, свързва насърчаването на психичното здраве с усилията за оспорване на ограничителните полови стереотипи (Keating & Baker, 2025).
Създаването на тези условия означава повече от просто реагиране, когато бедствието стане видимо. Това означава приобщаването, благополучието и достъпът до подкрепа да станат неразделна част от училищния живот, централно място в целите на проекта SAFEBOT.
Източници
Eurostat. (2026, September 9). Deaths by suicide in the EU: A slight decline in 2023. https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/w/edn-20260909-1
Keating, S., & Baker, C. R. (2025). Gender equality matters: A precious “GEM” to tackle gender inequality through a whole-school community educational programme. Educational Review, 77(3), 710–730. https://doi.org/10.1080/00131911.2023.2224939
Seidler, Z. E., Dawes, A. J., Rice, S. M., Oliffe, J. L., & Dhillon, H. M. (2016). The role of masculinity in men’s help-seeking for depression: A systematic review. Clinical Psychology Review, 49, 106–118. https://doi.org/10.1016/j.cpr.2016.09.002
Sheikh, A., Payne-Cook, C., Lisk, S., Carter, B., & Brown, J. S. L. (2025). Why do young men not seek help for affective mental health issues? A systematic review of perceived barriers and facilitators among adolescent boys and young men. European Child & Adolescent Psychiatry, 34(2), 565–583. https://doi.org/10.1007/s00787-024-02520-9
World Health Organisation. (2025). Suicide worldwide in 2021: Global health estimates. https://www.who.int/publications/i/item/9789240110069
